Хване се рибка, извадят я, подържат я над огъня и я изядат. С това живеели. Само че нямали сол и веднъж децата попитали майка си:

— Мамо, там един овчар пасе овце, да отидем ли да му поискаме? Може да ни даде малко сол.

Майката ги пуснала. Изтичали децата и донесли сол. Майка им казала:

— Дайте, деца, да видя сол ли е това, или нещо друго.

Дали й децата, но нали тя не виждала, взела, че опитала с език — наистина било сол. Тогава им рекла:

— Да, деца, сол е. Посолете рибата и така я печете.

Веднъж децата хвърлили въдиците си и хванали една едра риба.

— Само тя ще нахрани и трима ни — казали зарадвани момченцата. Но щом посегнали да я изкормят, рибата проговорила:

— Пуснете ме, ще ви се отплатя за добрината.

Зачудили се децата, изплашили се, изтичали при майка си и й казали:

— Мамо, хванахме една голяма риба, а тя приказва с човешки глас и моли да я пуснем. Обещава да ни се отплати. Какво да правим? Да я пуснем ли, или да я опечем?

Зачудила се майката и отговорила:

— Пуснете я, деца.

Децата пуснали рибата в реката, а тя им казала:

— Останете тука на това място, чакайте ме да се върна. — И веднага изчезнала.

Децата стояли и чакали.

Не минало много време и рибата пак се показала, доплувала до брега, хвърлила им две очи и продумала:

— Вземете и ги сложете на мястото на извадените очи на майка си и тя ще прогледне.

Щом казала това, рибата плеснала с опашка по водата и изчезнала. Децата взели очите, занесли ги на майка си, сложили ги в очните й кухини и тя прогледнала.

Зарадвала се майката и почнала да прегръща и целува децата. Заселили се те край тази рекичка. Построили си къщичка и заживели там.

Пораснали момчетата трудолюбиви и прилежни. Малко по малко спечелили и за чифт волове и почнали да орат и сеят. И толкова жито се народило, че и за тях стигнало, и за продан останало. Продадат — купят с парите едно-друго, и живеят доволно и сито.